Причината, поради която хората смятат, че една картина е красива, е, че носи определено визуално въздействие и визуална наслада, така че маслената живопис трябва да обмисли третирането на визуалните ефекти. Но всяка отлична маслена картина ще има визуален център, който може да се нарече централна точка на интерес, която е ключът към визуалния смисъл на цялата картина.
Например лицето на човек в портрет или човек в стая. Почти всички пейзажи се нуждаят от фокусна точка, защото без този фокус погледът на зрителя не може да бъде привлечен в картината и резултатът е, че произведението ще изглежда безвкусно. Но създаването на този център също не е толкова лесно. Дори сред най-красивите селски пейзажи често е трудно да се намери идеална централна точка, защото природата не ви осигурява автоматично център на интерес. В този случай може да се наложи субективно да създадете фокусна точка чрез изкуствено добавяне или промяна на повече елементи някъде. Например, можете да преместите малка къща или горичка на по-изгодна позиция или да заложите на цветове и тонове, за да ги подчертаете.
Дори когато рисувате пуст и празен пейзаж, можете да търсите ограда, счупена врата или малък храст, върху който да се съсредоточите, и можете да добавите човешка фигура в средата на картината, дори ако той не съществува в реалната среда , но за да се конструира фокусът на картината, тази обработка може да се извърши субективно.
Не е необходимо визуалният център да има действително значение, той има главно две функции в картината: първо, това е фигура, която може да организира тези пейзажи в картини; Второ, трябва да намери начини да насочи погледа на зрителя към картината. В маслената живопис линейните структури като линии на стената или разорани полета могат да бъдат водещите линии, които водят вниманието на зрителя към фокуса на картината, а обектът, който е фокусът, сам по себе си ще бъде много привличащ вниманието след внимателно изобразяване акценти и цветове. Герой в пейзаж, ако не е във фокуса на картината, може също да играе роля в насочването на зрителната линия, като например да му позволи да гледа в посоката на фокуса или дори да нарисува ръка, която да посочи фокусът.